Това, че Прага е супер-купонджийски град, си го знаем. А Прага навръх Нова година, при това годината, в която ще председателства Европейския съюз, е нещо наистина забележително. След прекрасните летни спомени от тоя уникален град, много бързо спряхме избора си за посрещането на 2009-та година отново на чешката столица.

Този път избрахме самолета като средство за придвижване и в много ранните утринни часове на 29 декември MALEV ни отнесе от София през Будапеща до Прага. Като изключим двата часа висене на унгарското летище, полетът е кратък и ненатоварващ. Станах фен на MALEV и заради самолетите - с двойни, широки и много удобни кожени седалки, с широко пространство за краката, с не повече от 70 места и много просторни. В 9:30 сутринта цъфнахме на летище Ружине, трансферът до хотела си ни чакаше, а градът ни посрещна с ярко слънце и студ от минус 7 градуса. Удивени от липсата на каквато и да било следа от сняг, се заприказвахме с шофьора, който ни осведоми, че по принцип в Прага рядко валял сняг. Още по-добре.

   Няколко думи за хотела, който си бяхме избрали: Метаморфис, на площад Тин, на пъпа на Старе место, точно на гърба на катедралата Дева Мария пред Тин. Освен че е построен върху някогашната Източна порта на търговския център Унгелт /12-ти век/, хотелът е разположен в три сгради от края на 17-ти век. Нашата стая беше към 4 метра висока, със сводеста архитектура и с площ 45 кв.м., плюс гигантска баня, горе-долу колкото стандартна детска стая. Естествено, не можеха да ни настанят преди 12:30, така че оставихме багажа и се впуснахме на обиколка из стария град. А той си беше вече добре подготвен за предстоящия празник - площадът Староместке намести представляваше истинско коледно-новогодишно градче от дървени къщички, предлагащи греяно вино, бира, наденички, джоланчета, печени прасенца, палачинки и едни характерни навити на руло кухи сладки хлебчета, които ухаеха невероятно. Впоследствие установихме, че и Вацлавске намести изглежда по същия начин, а освен къщичките, и на двата площада имаше сцени, които през цялото време до 2 януари не останаха празни - непрекъснато течаха представления, концерти и комедийни шоута.


Предновогодишна Прага е впечатляваща. Всички сгради и улици светят празнично,  улиците са пълни с народ, навсякъде свири музика и хората истински се веселят. Колкото до кръчмите - Прага е изумителна в това отношение. За 4 дни не повторихме заведение и не си тръгнахме разочаровани от нито едно, независимо дали става дума за малко капанче с 5-6 маси или за огромен ресторант. През лятото посетихме "У Флеко", затова този път се полутахме, но намерихме прочутата кръчма на Швейк. И - о, каква изненада! Израснала съм с Швейк и винаги съм била убедена, че кръчмата е "У Калича", обаче се оказа, че не се произнасяло така и че тя се казва "У КалиХа" /при бокала/! Е, ако не е бил Хашек, сигурно въпросният бокал и досега щеше да краси обикновено квартално заведение, защото като интериор "У Калиха" представлява обикновена квадратна голяма зала тип ведомствен стол. Обаче атмосферата вътре е неописуема, както и обслужването, и кухнята. Посрещат те, слагат те на масата и няма не искам, няма недей - имаш право да избираш между Бехеровка и Сливовица, между тъмна и светла бира, но възможност да останеш без халба и аперитив, при това едновременно, няма. За да не се занимаваш с четене на меню, те хранят с плата, съдържащи всички най-добри мезета и основни ястия, които предлага заведението: патици, джолани, пилета, наденички, 4 вида кнедли, картофени палачинки, абе то не се изброява, средно на човек се падаше около кило и половина месо с половин кило гарнитура... Втората литрова халба бира вече те прави достоен клиент в очите на персонала, който не се занимава като тук с разпределяне на масите между сервитьорите - всички обслужват всички, през нашата маса минаха поне 5 различни сервитьора. Всички стени са изписани с откъси от книгата и изрисувани с карикатури, има си ги и прочутият оплют от мухи портрет на императора, и латерната, периодично самият Швейк се разхожда из залата и посяда да побъбри с клиентите, изобщо всичко е пипнато с вкус и въображение. Разбира се, търговията със сувенири също е на ниво - тръгнахме си с шапката на Швейк, халбата на Швейк, пепелника на Швейк, поставките за чаши на Швейк и още поне 7-8 дреболии.

Самата новогодишна нощ протича по следния начин: до 11:30 вечерта всички са по кръчмите, в 11:30 всички излизат от кръчмите и се юрват към площадите, където от този момент до около 3 през нощта е истинска феерия от фойерверки. Количествата, които бяха изгърмяни навръх Новата година, сигурно са били поне равни на тия в Челопечкия склад, просто такова чудо не бях виждала - от всички посоки към небето над Прага летяха огнени кълба, светлинни водопади, ракети и какво ли още не. Плюс тях бяха направили нещо като светлинно шоу - един огромен лазерен лъч като метроном отбеляза началото на председателството на ЕС. Това, което силно ни впечатли обаче, беше желязната организация - нямаше човек, който да не си е помъкнал фойерверки за изстрелване, обаче всички чинно се редяха на опашка, за да си ги изстрелят на определените за тая цел места, надлежно заградени и заобиколени със сапьори и полиция. Как пък никой не си позволи да мята пиратки в краката на околните, направо не ми се вярваше. По време на фойерверките концертите по сцените си продължиха, хората си се целуваха по улиците, изобщо толкова весело и ведро посрещане се получи, че без да сме влизали в заведение след полунощ, се прибрахме към 4 сутринта в хотела.


Единственото нещо, което не биваше да правим предварително, беше да си платим куверта за новогодишната нощ още оттук. Ресторантът на Метаморфис е страшно красив, но представата им за новогодишна програма беше, меко казано, странна. Оставиха ни в ръцете на една виеща девойка и нейния младеж, който сравнително прилично акомпанираше, обаче 3 часа хитове на АББА и Тина Търнър в изпълнение, от което и умрял ще се надигне да пропсува, ми дойдоха малко в повечко. А нямаше никакъв проблем да си изберем къде да вечеряме празнично направо там, на място - до последния момент заведенията предлагаха всякакви куверти. Нищо, за следващия път ще знаем...


Снимки от Прага

Миналата година карах Коледа в Прага и беше много яко. Следващия път ще отида лятото, да видя как е :-)

Странно!Мисля,че има липсващи снимки?!
А постинга ми хареса!Хубав спомен от прекарания добре празник ви е останал :)

Какви са цените на хотела и в кръчмата- на голямото плато?

От много отдавна съм почитател на Хашек..., а Швейк ми е любимия герой заедно с кръчмаря Паливец, школника Марек, фелдкурат Ото Кац, подпоручик Дуб и всички останали, но както е казал сержант Водичка - ще се видим у Халиха в пет и половина след войната...а може и в шест и половина... У Халиха...

Циливилизация, како!

da vi e..b. v bunacite,a ne vidqhte li lainata po ulicite ,degradiralite i degenerirani fizionomii po ulicite...civilizacia...

При мен се отварят само две снимки,една от които е на "улицата"-площад:)Видях гълъбите,както и няколко хартийки по земята и не открих "видяните" от теб ...
Да не би да си гледал през прозорецът ти към кофите с боклук и оставените до тях камари с торби докато си се "изявявал" тук "анонимно"?На снимката и "физиономиите" не се виждат,даже и с приближаване на образа.А от личните ми впечатления/не снимкови/ от този град,съм далеч от твоето виждане за него,БУНАКО!

Много хубав постинг! Браво,че е в избрани!

Хотелът ни беше 90 евро на вечер за дабъл с екстра-бед, а за новогодишната вечеря не питай, още ме боли сърцето за тия по 100 евро на човек, които платихме за няма нищо... В "У Калиха" не съм гледала поотделно кое колко струваше, общо ни излезе около 2800 крони с бакшиша, значи към 100 евро за трима ни

Явно снимките са големички и отказва да ги качи в поста, затова съм сложила линк отдолу за албума в Пикаса, дано той ти се отваря...

Разкошни снимки!!!! Благодаря за пояснението! Бях пропуснала линка.Чистотата на улиците е за завиждане,за хората,които са и любители!А архитекрурата на този град винаги съм харесвала! Най-искренно-благодаря!!!:)))))

Лайна по улиците твърдо не видях, деградирали физиономии имаше, естествено, но обикновено принадлежаха на туристи в състояние кьоркютук, а това, за което не споменах, но силно ме изненада, бяха просяците - всички, ама всички до един, просеха на колене, с долепени до земята чела, и стояха в тази поза постоянно, те НЕ ПОГЛЕЖДАХА ДОРИ към минувачите, камо ли да ги дърпат за ръкава и да им дуднат с тоя плачливо-нахален тон, който ме влудява тука...

Krasiw posting.Blagodarq!Izwinqwam se za latinicata.